Да ýмреш за наденица

Нещата някакси се насложиха от само себе си.
Преди няколко седмици в приповдигнат от употребените увеселителни напитки тон разпалено клеймях на маса някои недостатъци в творческата част на българския рекламен бизнес. Обяснявах как крайният му продукт е функция на определени слабости в личните качества на хората от този бизнес – най-вече липсата на естетически критерии, иначе казано – вкус, чувство за мярка и необходимата на всеки, произвеждащ публичен продукт, минимална доза гражданска отговорност. И прочие субективни глупости, които не си заслужават да се ровя в често незаслужено тормозената си памет.
На сутринта с насмешка си спомних за патоса си и се упрекнах за морализаторското си критикарство, склонността към излишни обобщения и вероятно неоправданото светоусещане, позволяващо коментари от пиедестала на проповедник от еснафска епархия.
Както и да е...

След известно време epistemic murk сподели серия от свои впечатления, изцяло съвпадащи с моите, относно съвременната реклама – не само българска, но и „вносна” (отделните статии вижте тук, тук, тук и тук).
Недалеч смислово е и видяното от Иван Бедров.

Отдавна си мисля, че всяка работеща в България (независимо от собствеността – българска или чужда) рекламна агенция има компютърна програма генерираща автоматично рекламите – задаваш продукта, предлагащия го на пазара, таргет аудиторията и някой друг параметър, програмата се замисля и след малко ти дава да си избереш от следното меню:

Кликнете върху предпочитаната матрица:
1. Ърбан сайънс фикшън лайфстайл
2. Пички (с премиум пакет според бюджета – певачки)
3. Стари български филми
4. Който играй - пичели
5. Драм-кръжок към читалище „Светлина”.

Рекламният гений мисли, избира, кликва и получава готова реклама.
Х дена по-късно от телевизора / билборда / ефира ни се усмихва Пепи, тръгнала на лов за спомени аха-аха да спечели поредната голяма награда насред сезона на дините и т.н.

В повечето случаи качеството на рекламата отговаря на качеството на продукта – така, както пещерският спирт, пардон - „Флирт”, се отнася като качество към J&B, Smirnoff, така се отнася и пещерският лов на спомени към Nightology, рекламите на Bacardi и т.н.
Вероятно това не е проблем, а аз съм мнителен застаряващ соц-дънер.
Сигурно бърка или умишлено подвежда от конкурентна завист и Ели Герганова – човек с опит в големия рекламен бизнес, председател на УС на Обществения съвет по саморегулация в рекламата (по темата - последните два въпроса в нейно неотдавашно интервю за „Дневник”).

Нямаше да напиша обаче и ред от всичко това, ако наскоро, някъде около Илинден и поредната, тази година – сто и пета, годишнина от едноименното въстание, не преля капката под формата на втората „серия” от телевизионната реклама на една марка македонска наденица, пунтираща (визуално несъмнено добре, от диалектологическа гледна точка – не дотам) с безспорно чувство за хумор легендарния епос „Мера според мера”. Първата серия беше забавна, докосвайки закачливо мерата на приемливостта.

Когато обаче чух финала на втората серия (цитирам по памет) – „...и избухна въстанието, ама за какво беше – за свободата ли, за наденицата ли, така и не се разбра”, се замислих – колко ли пари трябва да е взел човекът, написал тези редове от сценария, за да упражни чувството си за хумор върху паметта на загиналите – застреляните, закланите, изгорените, изнасилените, осакатените, отвлечените, прокудените, всички онези загинали 994 въстаници, 4694 убити цивилни и 3122 изнасилени жени и момичета.

Браво, майсторе, алал ти вера!

105 години не са малко, но не и чак толкова много. Зад всяка от студените цифри на статистиката стои жена, дете или мъж - конкретни хора, с конкретни, белязани от насилието, лица и конкретни прекъснати съдби, братя и сестри на нашите собствени прадядовци и прабаби.

По същото време Петър писа за „Забравения Илинден”.

Вегета(ция)

Помните ли „Вегета”?

Легендарната югославска (днес – хърватска) подправка, която беше една от емблематичните стоки за късния соц и имаше заслужената слава на статусово благо - да имаш и ползваш „Вегета” беше съизмеримо с това да имаш вила, видео, лада и т.н.
Внос, разбира се, официално нямаше. Чакаш някой да ти я донесе от непосредствения Запад. С връзки, с две думи...

Сетих се за „Вегета” след новината, че създателката й е починала. Бог да я прости, благодарим й за всички вкусни моменти!

Днес „Вегета” е един от многото продукти на рафтовете на хипермаркетите. Никой не чака никого да я донесе от Югославия. То и самата Югославия я няма, ама нейсе. Средностатистическият ползвател на „Вегета” от онова време днес има друга малка статусова консуматорска мечта – да мине, по възможност, през „Икеа” в Солун на връщане от курорта в Гърция.
Дребни проблеми на битието. Защо да се затормозваш с глупости. С етика, морал, почтеност (не онази, която е „във всичко”), солидарност, отговорност и т.н. празни понятия. Защо да се мърсиш с политика, гласуване, мислене, избор...

Пълни хладилници и празни сърца.

„Вегета” е хубава, звучна дума.
Според българския тълковен речник „вегетирам” означава:
1. (спец.) за растение – развивам се, раста.
2. (прен.) - живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интересно.

„Вегета” беше смесена подправка – много сол и много други работи, не можеш дори да им хванеш края. Не биваше обаче да се прекалява с нея.

Въпрос на вкус и избор.

P.S.
В един форум, един активно левичарстващ и борещ империализма и родните му слуги форумник коментира днес протестите на фермерите от Кърджалийско така:
Ега ти „фермерите”...овчари...Пфу-у-у.

Ключ към историята и паметта

На днешната дата неизбежно си припомням за жалкото състояние на паметния комплекс при с. Ключ, посветен на битката, повела Самуиловото царство към гибелта му. Който не е ходил скоро (впечатленията ми са от миналото лято), по-добре да не ходи.
За съжаление (или за щастие?) не разполагам в момента със снимки.
Комплексът се намира на броени километри от границата с Македония – държава, която претендира за същия тоя Самуил, за същата тази битка при същото това село и за кръвта от очите на същите тези войници...

Със състоянието си паметникът ясно показва какво е отношението ни към историята – същата тази, с която толкова се гордеят разни хора. Ако беше от другата страна на границата (която и от двете – на запад или юг), паметникът надали щеше да изглежда така. Справка – Самуиловата крепост край Охрид и останките от двореца му на о-в Св. Ахил в Гърция.

Тук ще спра и ще припомня думите на Далчев „към родината”, написани през 1965-та:

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търси, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Благодаря на Драго Симеонов от „Дарик” за това, че ми припомни датата.

SPAйс Грррлс

Още незаглъхнал над София призивът на еврокомисарите …and justice for all !, и същите заветни думи разтресоха отново града пак по съюзническа, но този път отвъдокеанска линия!
Въобще - не можем да се оплачем това лято от концерти.
Събитията продължават! Следващият епизод – в събота на Бузлуджа, където ще има ред парейд на р.е.д. лайн-а (R.E.D. Line) в рамките на голямото r.e.d. турне.

Организаторите на това турне обаче пропускат най-големите звезди, които е redно да бъдат с r.e.d. младежта, а именно – големите, великите, неповторимите SPАйс Грррлс.
Да помечтаем, колко яко ред би било:

Лейдизенджентълмен, пардон – ваши величества таваришлар, директно от Дандукавский праспект № 1, идват горещите работещи момичета на големия зъл Вълкодав!
Моля, посрещнете ги, уан бай уан, неповторимите SPAAAAAAAйс Гррррррррррлс:

1.

Само една може да бъде първа – тайфунът с № 112, изящната ML Çok Scary Spice:

Жената, за която всички знаят какво не работи.

2.

Posh Spice е омъжена за Бекъм. Ние не знаем за кого е омъжена Тя, но солидарността ни с него е безгранична...

Да, това е Тя – нашата one & only Posh-ла Спайс! Таз’ година póshла, догодина poshлá, както казват в Матушката!

Жената, за която всички се чудят защо работи.

3.

Тя много иска да е строга и още по-много й се иска да е справедлива. Тя можеше да е кошмарът на едни други кошмари, но не би...
Тя е Out-of-Spice:

Жената, за която всички се питат - какво, като работи.

4.

Нов внос от Германия, малко употребявана. Идеална за нашите пътища и за нуждите в земеделието.
Тя е AGRO-Spice:



Жената, за която всички недоумяваме, нужно ли беше да се стигне до това, което работи.

5.

Последна, но само защото трябваше да затаите дъх, е загадъчното жълто цвете на европустинята, Мiss-тик Спайс:

Жената, за която никой така и не разбра какво точно работи.

(неспирни овации, чува се звук от ритуално късане на рубашки...)

Билети – на касата на Мавзолея.
Побързайте! Количествата са ограничени и съвсем скоро могат да бъдат замразени от продуцентите.

ОЛАФ моабет

БСП разкри пъклен план, по който България е изкупителна жертва на Евросъюза

Президентинът пък бил всъщност първа дама

Страната на първите европейци е африканска

Обаче чиновниците се множат - вероятно бидейки властващ в африканската държава биологичен вид

Асен Гагаузов нямал данни за конфликт на интереси във фонд „Републиканска пътна инфраструктура”

А и Людмил Стойков не е участвал в схемата по източване на пари от САПАРД

Шефката на Административния съд във Варна си намерила дома 150 иляди гроша като компенсация за любовни мъки, причинени другиму

Шефовете на варненската шефка пък се нацупили и измислили нова дума – „упрекативен”

Доган си имал само малко земица в село Дръндар

Други фукари ползват скромна кола на аванта, ама данъчните сигур са забравили да питат платен ли е данък за дохода под формата на аванта

Бедний, бедний Радоване, защо се не кри само в България?!

Хунзите, Балхара и суданските унгарци

Не зная кому е нужна тази приказка, по-точно – кому са нужни всичките тези аналогични, дори стереотипни приказки. Във всеки случай обаче от всяка една има съвсем прагматични последствия с днешна дата.

Тези дни в съседна Република Македония гостува висока почти-държавна делегация от пакистанската народност хунзи, която смята себе си за наследници на част от войските на Александър Македонски, заселили ли се по североизточните граници на неговата краткотрайна империя. Комитата си е направил труда да обобщи на литературен източномакедонски в няколко части (1 , 2 & unplugged) информацията относно високия градус на посещението, така че е безсмислено да повтарям неговата информация.
Също така безсмислено е да влизаме в историческите подробности за произхода на самите хунзи и прави ли ги той роднини на днешните жители на РМ.

Сред вероятно заслужената вълна от сарказъм и ирония обаче сякаш никой не си дава сметка, че ситуацията е до голяма степен „хърбел на щърбел”. Колко хунзи бяха открити последните петнайсетина години из по-близките и по-далечни степи на Матушката? Нима един средноазиатски Нурсултан не спомена именно в нашия парламент за „общия ни прародител Аспарух”? Нима две национални телевизии – държавна и частна не създадоха умилителни поредици в търсене на сенките на изгубените прадеди? Нима дисковете със записите на една от тези поредици не бяха разпространявани с вестниците? Не сме ли чували / учили / чели всички за Волжка България (а далеч по-малко – за Куберова България в Битолското поле)? Убеждавали ли са ви във величието и точността на прабългарския лунен календар? Колко от вас са чували някой разумен човек в умилително-епичен унес да обяснява как Великата китайска стена е била построена, за да предпази Поднебесната империя именно от (пра)българите?
Като си говорим за Великата китайска стена, ще цитирам финала на една статия на Сашо Кокаланов от съботния брой на скопския „Дневник”:
Няма майтап. Сърбия до Токио*, Македония до Хималая! А тъй като ни е тежко разграничаването, може да я прогласим Китайската стена за наша обща граница.
-
* Србија до Токија – популярен шеговит сръбски четнически лозунг от времето на войните за югославското наследство

Тц, братовчеде, Китайската стена със сигурност ще ви е обща граница, но не със сърбите, а с нас. Отдавна ви чакаме ние на тоз’ митичен ГКПП Гюешево – Хан Тенгри – Деве Баир!
И след като ни е толкова трудно да се срещнем днес и тук, то за по-пряко да си бием среща на югоизточния склон на Тян-Шан?! Или на граничния пункт между Хунзкия емират в Пакистан и територията на някогашна Бактрия в Афганистан. Да, същата Бактрия, от която някой твърдят, че е тръгнала конницата на Аспаруховите прадеди, същата Бактрия, където също имало град Балхара, а пък пендарите по разкритите женски гробници били досущ същите като тези от сценичните костюми на сестри Кушлеви.

И като си говорим за пендари и шевици, не мога да ви спестя една забавна история, разказана ми от един мой приятел унгарец (от същите тези маджари, дето ни се падали братовчеди по волжка линия), която ясно показва, че хунзо-балхарският патент не подлежи на македоно-българска регистрация поради липса на новост:
Седнали унгарските хунзофили и организирали световен конгрес на унгарците и унгароподобните племена. Дошли гости отблизо и далеч. Сред тях били и представителите на една суданска народност, която имала носии и напеви поразително близки до традиционните унгарски. Изобщо – прави маджари! Но имало една малка подробност – цветът на кожата им бил по судански ... черен... доста тъмно черен...

Та, нека не прекаляваме с подигравките над обърканите ни братовчеди от Републиката. Както е тръгнало, нима можем да сме сигурни, че след някоя друга година и ние няма да посрещаме Кирсан Илюмжинов (например) на червен килим с носии и конски опашки...

Вместо послепис:
С друг един приятел – умерен бугараш от Охрид, отдавна се опитахме да намерим положителното в хунзо-балхарската митология, която всъщност ни сближава много повече, отколкото ни разделя. Според нашата трактовка, част от бойците от македонската фаланга на Аликзандър дъ Грейт, които си паднали по екзотичните хубавици и станали родоначалници на хунзите, по-късно мигрирали на север към Бактрия или която-там-Балхара-се-пада. От хунзи станали хуни и понеже носталгията много ги тресяла, накрая не издържали, метнали се конете и тръгнали да се връщат дома. И така пътешествали стотици километри и стотици години, докато накрая, водени от Аспарух и Кубер, не се върнали у дома, където роднините им ги посрещнали с хляб и сол, почти като пакистански емир на летище „Петровец”, уупс, пардон, летище „Александър Велики”...

Ако зажалиш някой ден за драмска ракия...

(мини за по-кратко през Кулата)

ГКПП-Илинден може да бъде затворен поради дефекти. Тази ведра Джулай-морнинг новина май мина между капките и последвалите фойерверки.

Тълкувание А:
Разгеле! Държавата погна некачественото строителство! Да му мислят всички строители на обществено значими проекти, които вместо неустойки за издънките си получават допълнителни плащания!
Да му мислят всички частни предприемачи, които решиха, че строителството е фасулска работа, в която брат’чеда познава един човек в ... (попълва се по избор според естеството на проекта), взимаш едни пари на тъмно-зелено, лееш бетон на – 10 градуса със строителни анаболи и т.н.

Тълкувание Б:
Това, което гръцките кафяви мечки (от чист македонски произход...) не успяха да постигнат, е на път да го постигне митичният наследствен талант на потомците на Кольо Фичето.
Как ли се е „вадел” Акт 16 по времето на отоманския строителен надзор?

Тълкувание В:
Пътят към Драма и без това си е бял-вятър-работа.

Дуйни ми, дуйни, бел ветре, (2)
разлюляй гора зелена, (2)
разтопи бели снегове,
отвори пътя за Драма.