вторник, 8 април 2014 г.

Зустрічайте The Ukrainians


Помня ясно лятото на 1998-ма, когато се отбих при приятеля си С. в кабинета му в Министерството на образованието. В същата стая беше и негов колега, който отговаряше за сътрудничеството с българите в Бесарабия и неотдавна се беше върнал от Украйна.
Още с влизането си ми направи впечатление музиката, която звучеше – нещо хем традиционно, но не съвсем, хем съвременно, но не съвсем, с текст, от който хем разбирах нещо с руския си на равнище стар зубър, но не съвсем всичко... Убеден любител на умерената еклектика в музиката, мелодията ме грабна и веднага попитах „А тези кои са?”.
„Някакви украински емигранти – май във Франция, пеят на украински” – толкова научих тогава, но на тръгване вече носех в джоба си драгоценната касетка, която беше надлежно презаписана (ех, времена...) и върната на любезния първоизточник.
Същото лято лентата се въртя в уокмена ми повече от всичко друго, но така и не разбрах кои са тези хора - впрочем, благодарение на които имах пръв пряк досег с украинския език.

Десет години по-късно лентата отдавна вече беше наизустена и в повечето време почиваше във Вечните ловни полета, пардон – шкафове, на класиката от музикалната ми младост. Някъде сигур по това време в битието ми се появи феноменът Ю Тюб, за който в началото даже и не подозирах какви дарове ми е приготвил.
И така до денят, в който ме осени идеята да потърся старите си украински приятели в „Тубата”. Обаче как като не знаех за тях нищо, освен че са „украински емигранти – май във Франция”???

Както се казва, не били компютри, а компоти или, по-точно – не били точно емигранти, а наследници на емигранти, и не във Франция, а в Англия.
Открих ги по началото на най-любимата ми песен – (в)Ставайте, козаки...
Всъщност, първите опити не бяха успешни – много казаци, много ставане из нета... Но в разгара на откривателския си огън, реших да пробвам и с друго:
Через речку, через хай...
Опа – как ли се пише това на украински – я да пробваме на латиница, все пак сме в Тубата..
Cherez rechku cherez hai… да добавим и едно ukrainian song… Хм, май не било rechku, а richku...
Я! – ето ги, при това на концерт!


След толкова очакване, така най-накрая се запознах с The Ukrainians – запознайте се и вие, моето чакане си струваше!


А от няколко седмици, благодарение на чудесата на съвременната онлайн търговия и услугите на Пощата на Н.В., повече от 15 години след първата ни среща, най-сетне вече имам и съвсем оригинални техни записи.

Наливаймо, братя!



Няма нужда да преразказвам тук историята на The Ukrainians – всеки желаещ може да я прочете или на собствената им интернет страница, или в Уикипедия.
Ще отбележа само, че украинското музикално наследство и личният досег на музикантите със звука на 80-те (и мелахонличната мелодика на The Smiths) - този така плодовит и любим период в историята на музиката въобще, са родили комбинация изцяло по мой вкус, дет’ се вика – ‘се едно за мен са я правили! J
Или както кратко и пределно точно е казал незнайният (между)народен уикигений:
The Ukrainians are a British band, which plays traditional Ukrainian music, heavily influenced by western post-punk.
Малко повече може да иска меломанът, обичащ историята и музиката на Европа!
Тук трябва да спомена изрично кавърите на хитове от епохата, преведени на украински (с характерния за групата емигрантски акцент) и изпълнени в украински стил.

Разбира се - Смитс


Но и - Never Mind the Cossaks, Here’s The Ukrainians! J


И още много чисто украински хитове:
Закачливи



Епични



Драматични



И тъй като всяка подборка би била несправедлива, затова спирам тук и пожелавам приятен път с Київський Експрес - от Донецк, през Харков, Киiв, та до Лвiв!