петък, 21 февруари 2014 г.

Заговяването на разума


Гледайки мрака, който се разстила не само над любимата ми (по ред причини) Украйна, не само над Изтока на Европа, но и над целия свят на (условно) „белия човек”, усещането за Залеза на Запада придобива толкинови измерения.
Двете кули на умопомрачението, стиснали останките на Европа и агонизиращата й цивилизация в клещите на слепотата и декадентската наслада на самоунищожението, явно са готови на всичко, само за да видят, че другият пада пръв, пък дори само секунда преди собствения финал...
За да се насладиш максимално на утрешния триумф, постарай се да убиеш днес вдругиденшния си жизненоважен съюзник.

Или както би казал съвременният Лука Нотарас:
По-добре китайска чалма, но не и... (попълнете съгласно геополитическите си предпочитания):
А.        Атлантическа бейзболна шапка;
Б.        Сибирска ушанка.

Къде изчезна разумът, къде изчезна човешкият облик, къде изчезнаха и търпимостта, но и търпението, смирението и вярата в нещо извън всепоглъщащата суета и омраза.

В неделя е Месни Заговезни, после идат Сирни, но дали ще има и може ли да има Прошка?
От тази седмица стана прекалено очевидно, че явно пръв разумът е заговял.

Това е най-осезаемо около Черно море – явно наистина оттук е тръгнал Потопът, явно наистина някъде на дъното му, а не на Арарат, под дебел слой сероводород лежи и Ноевият ковчег.
Комично-истеричният поход на дъгоцветния боен пряпорец срещу олимпийския краснознаменен флаг на източния бряг беше последван от трагедията навътре в северния, чиито финал тепърва предстои.
На южния пък, докато търсеха новия си „Великолепен век”, се оказа, че са обърнали цяла Анатолия на декор от нов сезон на „Долината на вълците” (популярен турски криминален сериал, показващ наличието на няколко паралелни „държави”, контролирани от различни кланове на турските спецслужби).

Само на западния бряг няма нищо ново – у нас Великите пости на разума продължават вече повече от година, да не кажа години, и няма изглед скоро да свършат.

В царството на интригите, истеричността, коварството, шикалкавенето, липсата на решимост, умереност и реализъм ожидаемият уровен е като нивото на река Дунав в сантиметри – сан шанжман.