Големите надежди

Големите надежди са най-сигурният път към големите разочарования.
Така както надеждите въобще - към разочарованията въобще.
Но пък за къде бихме били без тях, надеждите... Важното, вероятно, е да се запази връзката с реалността... може би, кой знае...

Изминалата година донесе достатъчно разочарования и болезнени мигове, за да не изпитвам в края й никаква нужда от равносметки, а единственото, което да ми идва, да бъде кольо-гилъновото:
- Ти още ли си тука, ма?!...

Но и не само.
Не искам да звуча като кисел неблагодарник, защото не съм.
Благодаря!

На близки и далечни пожелавам надеждите през новата година да бъдат умерено реални и да се сбъднат умерено достатъчно, за да остане нещо и за по-нататък! :)

Четвърто и следващите полувремена

Татарот, 12.12.2012 11:19:29

Еве го четварто полувреме. Заслужува Оскар, нели?

(коментар от форума на македонския Дневник под статия за последното гласуване в Брюксел)

Ма, верно си е за Оскар! Найс, а?!

Набихме им канчетата, показАхме им кого Обама нарече лидер на Балканите, сега да си ни я вратат бързо историята, да изтеглят Полувремето и ритуално да изгорят лентата на Каменния мост, след което да вадят тефтерите и да записват що е туй добросъседство и има ли то почва около Осогово.

И, за да няма грешка в комуникацията - няма и седмица по-късно отново плеснахме с ръце и се прегърнахме с братята андарти.

В частност – с внука на Пенелопи Делта, „възпяла” гръцката „македонска борба”, включая коварния й враг, ениджевардарското „чудовище” Апостол Петков.

Ептен найс, а?!

Филики етерия, та дрънка.

Епимено!

Чакам с нетърпение следващото съвместно заседание на българското и гръцкото правителства догодина.

Може да е изнесено на остров Трикери например.

Да дадем чуден пример за добросъседство, като направим съвместно честване на 100 г. от Междусъюзническата война.

Междувременно букефалите ще подпишат договора за добросъседство, ако може на чист български, в който ще запишем, че признават всичко за признаване, задължават се да въведат цензура над публичното говорене по отношение на България и дължат по 10 кв.км от територията си като неустойка за всяка антибългарска статия и за всеки 10 минути антибългарска кинематография.

После вадим изпълнителен лист от брюкселския районен съд и ги дебнем и подпукваме със съдия-изпълнител, всеки път като стъпят накриво.

Низ раята цари усещане за справедливо възмездие. Откъслечни и приглушени са гласовете, неразбиращи историческият поврат.

Оттатък – същото (измамно) усещане за справедливост, само че в гнева и разочарованието. Добре пак, че и там има остатъци нормалност.

Четвърто полувреме беше кратко и безспорно ефектно, но няма да е последното.

Следващите сигурно ще са доста по-скучни.

В тях шавливата лепотица Убавка* ще продължи да се цупи, че ревнивият й отколешен ухажор Ганчо** не проявява разбиране към поредната й забежка и вместо да я подкрепя и насърчава, й върти шамари. А той ще продължи след всяка плесница да се чуди защо от шамарите тя не почва да го обича - както някога, когато трендафил цвеке пагяше, Милице, край чичовото (пардон – вече прадядовото) градинче...

И така до следващия край на света***...

* Убавка – нарицателното име на персонаж - македонка от сръбски телевизионни скечове, чието име не помня, с участие по сценарий на едни и същи типологизирани представители на всяка от народностите в бивша Югославия;

** Ганчовци – подигравателно нарицателно във Вардарска Македония по време на българското управление през Втората световна война спрямо българите, особено тези от Източна България.

*** или докато не дойде албанският съдия-изпълнител да разтури седянката...